Вторник, 6 октомври, 15:08 ч. Дерматологичен кабинет в малък град в Северозападна България. Някой вдига и казва, че в кабинета има десет души и не може да говори. Не може да каже и кога би било удобно. Разговорът трае 24 секунди.
Това е един от добрите случаи. Между 24 септември и 6 октомври Vdiga звънна на 260 частни лекарски кабинета в 27 града, по едно обаждане на кабинет. 119 от тях не вдигнаха. Това са 46%, почти всеки втори кабинет.
Лекарите в България са повече от средното за Европа. Сестрите са наполовина. Разликата се чува по телефона.
Обажданията не бяха анонимни. Vdiga прави гласов асистент, който отговаря на телефона, когато екипът е зает. Преди да го предлагаме на лекари, искахме да видим колко често телефонът в кабинета остава без отговор. Асистентът се представяше от името на компанията в началото на всеки разговор, а на кабинет, който е отказал, не сме звънили повторно.
Вдигнат телефон не значи разговор
От 141 обаждания, на които някой отговори, в 25 човекът отсреща каза, че в момента не може, или помоли да звъннем по-късно. Ако броим само разговорите, в които от другата страна имаше някой с време да слуша, остават 116 от 260 обаждания. Това са 45%.
„Моментът не беше удобен“ събира отговори като „с пациенти съм“, „обадете се по-късно“ и „сега не мога“. Разделянето е направено по обобщенията на разговорите.
След три следобед
Колкото по-късно е, толкова по-трудно. Между 9 и 11 ч. без отговор остават 35% от обажданията, към обяд 42%, в ранния следобед 45%. След 15 ч. делът стига 51%.
Скалата започва от 0. Сутрешният интервал се основава на 20 обаждания и трябва да се чете като ориентир.
Обяснението идва от самите кабинети. Всички седем души, които казаха направо, че в момента са с пациенти, вдигнаха между 12:40 и 16:00 ч. Следобед е времето на прегледите, а пациентът на стола е с предимство пред този на линията.
Някои кабинети вече са се приспособили. Един например записва часове само между 13 и 15 ч. Така прегледите са защитени, но организацията минава към пациента: той трябва да знае кога да звъни и да успее да се свърже точно тогава.
Лекари имаме, ръце нямаме
България не страда от липса на лекари. Според профила на здравната система, който ОИСР и Европейската комисия публикуваха през декември 2025 г., у нас има 4,6 лекари на 1000 души при средно 4,3 за Европейския съюз. При сестрите картината е обратна: 4,4 на 1000 души при средно 8,5 за ЕС. Почти наполовина. Според същия доклад на системата не ѝ достигат между 16 900 и 29 000 сестри, за да работи нормално.
През юли здравният министър Катя Ивкова даде и абсолютните числа в писмен отговор до парламента, цитиран от „Труд“: 28 357 медицински сестри и 30 409 лекари. На всеки лекар се пада по-малко от една сестра, при прието съотношение поне две. През 1990 г. сестрите са били 53 810. Днес над 76% от тях са на възраст над 45 години.
Източници: НСИ, цитирано в писмения отговор на министъра на здравеопазването („Труд“, 30.07.2026); ОИСР и Европейска комисия, State of Health in the EU: Bulgaria (2025).
За недостига на сестри обикновено се говори като за проблем на болниците. В малкия частен кабинет той се чува. Когато няма сестра или администратор, телефонът е на лекаря. А лекарят по време на преглед не може да вдигне, без да прекъсне човека пред себе си.
Еднакво в София и в провинцията
Градът почти не променя картината. В София без отговор остават 47% от обажданията, в Пловдив 45%, във Варна 44%. Специалностите също са близо една до друга: 43% при акушер-гинеколозите и дерматолозите, 50% при гастроентеролозите, 36% при вътрешните болести. Изключение са алерголозите, при които без отговор остават 13 от 18 обаждания. Групата е малка, но разликата е голяма.
Под всеки ред е броят на обажданията. Групите под 20 обаждания (Стара Загора, алерголози, вътрешни болести, други) са малки и трябва да се четат като ориентир.
Кой губи, когато никой не вдига
Редовните пациенти рядко губят. Те познават лекаря си и ще звъннат пак. Губят новите: човек, който търси гинеколог или дерматолог за първи път, обикновено има няколко имена в списъка и записва час там, където първо вдигнат. Губи и лекарят, който след последния пациент връща пропуснатите обаждания в свое време.
Какво не показват данните
Това не е представително социологическо изследване. В извадката са кабинети с публично обявени телефони в онлайн профили, най-вече акушер-гинеколози, дерматолози и гастроентеролози. Обажданията идваха от номер, който кабинетите не познават, а част от хората по принцип не вдигат на непознати номери. Само че и пациентът, който звъни за първи път, е непознат номер.
Данните не казват нищо за качеството на лечението в нито един кабинет. Те показват колко трудно е да се свържеш с малка практика по телефона в работно време.
Методология
Свалете агрегираните данни като CSV
Телефонът е симптом
Неотговореният телефон лесно се чете като небрежност. Но почти половината обаждания до частни кабинети остават без отговор в страна, в която на всеки лекар се пада по-малко от една сестра. Телефонът е мястото, където този недостиг се чува най-ясно.
Кой вдига, докато лекарят преглежда?
Vdiga отговаря на обажданията на български, когато екипът е зает. Записва кой се обажда и защо, отговаря на стандартните въпроси и предава важното на лекаря.
